Любовта е куче от ада
Рецензия
За първи път на български език: поезията на Чарлс Буковски, илюстрирана от проф. Николай Майсторов
Чарлс Буковски е легенда в съвременната литература. От пощенски чиновник, тънещ в неизвестност, той се превръща в един от най-четените автори на своето време с международна слава. Живот, който започва в Германия в 1920 г. и завършва в Калифорния в 1994 г. – там, където са и героите на неговите произведения. Детството му е отчайващо и нещастно. Младостта му преминава в скитничество, черна работа и пиене, докато на 49-годишна възраст той е вече писател, който може да се издържа от книгите си. В следващите години от живота си Буковски се превръща в един от най-успешните и нестандартни писатели на своето време.
В произведенията на Буковски истина и измислица произвеждат едно типично американско съчетание на мит и реалност. Самият Буковски отбелязва, че разликата между собствения му живот и творческата измислица е тази, че измислицата се търпи малко повече. В голяма част от случаите границата между двете се замъглява и понякога дори и той трудно се ориентира в митологията на собствения си живот, създадена от него. Хубав пример за това е женитбата му за Барбара Фрай, която го похвалила, че бил вторият най-голям поет след Блейк.
Напълно разбираеми са и нежеланието на много хора да го припознаят като поет, съчетани с прибързано напомняне за злоупотребата му с алкохола и грубото му отношение към жените. Но както казва самият Буковски, на този свят повече хора мразят, отколкото обичат.
Обикновено човек пише най-добре за това, което познава, и при Буковски – това е самият той. В повечето от произведенията си Буковски води действието в първо лице. Друга характерна черта на подхода на Буковски, подобно на този на Чандлър, е намирането на абсурда и комизма и в най-отчаяната ситуация. Но ако има нещо, което да отличава творчеството на Буковски и да го прави толкова привлекателно и интересно за хора от различни култури, това е неговата безкомпромисна честност и достъпност. Може би не случайно името на Хемингуей бива споменавано толкова често от Буковски. Опростяването и оголването на езика е доведено до едно съвършенство, напълно в духа на Хемингуей. Без да иска, човек остава с чувството, че още малко и едва ли не, и той – читателят – би могъл да напише това стихотворение, и той би могъл да бъде на мястото на главния герой. Но за тези, които истински биха желали да поемат по неговите стъпки, Буковски оставя следния съвет в едно от последните си стихотворения:
хвърляй зара
ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака,
иначе, изобщо не се захващай,
ако ще се опитваш, влизай вътре докрай,
това може да доведе до загубата на интимни приятелки, жени,
роднини, работа и накрая до загубата на ума;
ако ще се опитваш, влизай с двата крака докрай,
влизай вътре докрай,
може да означава да не ядеш по 3 или 4 дни,
може да означава да измръзнеш на някоя пейка навън,
може да означава затвор,
може да означава подигравки,
гавра,
липса на приятели;
подаръкът ти е самотата,
всичко останало е само тест за твоята издръжливост,
за това – точно колко го искаш да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
въпреки малкия шанс и неразбирането отвсякъде,
и усещането ще бъде по-добро от всичко друго,
което можеш да си представиш.
ако ще се опитваш, влизай вътре докрай,
няма никакво чувство като това.
ще бъдеш сам с боговете
и нощите ще горят с пламък.
направи го, давай, давай,
давай,
докрай,
докрай,
ще си яхнал живота и ще го яздиш до идеалния му комизъм,
това е единствената битка, която човек си заслужава да води.
Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. Липсата на каквато и да е претенция при Буковски, опростената на пръв поглед, неримувана поезия, наподобяваща проза, създават опасността за всички поети след него да твърдят, че имат стил и звучене като неговите.
The NewYorker
В стремежа бързо да лепнем някакво определение на Буковски, нещо като замаяна от алкохол щастлива случайност, много често пропускаме да отбележим неговата невероятна способност да сътвори прекрасно написан стих.
Време е всички онези, които се съмняват в значимостта на Буковски, да преосмислят своите позиции, като оставят настрана предразсъдъците си. Ако успеят да го направят, ще бъдат приятно изненадани.
Чарлс Буковски е легенда в съвременната литература. От пощенски чиновник, тънещ в неизвестност, той се превръща в един от най-четените автори на своето време с международна слава. Живот, който започва в Германия в 1920 г. и завършва в Калифорния в 1994 г. – там, където са и героите на неговите произведения. Детството му е отчайващо и нещастно. Младостта му преминава в скитничество, черна работа и пиене, докато на 49-годишна възраст той е вече писател, който може да се издържа от книгите си. В следващите години от живота си Буковски се превръща в един от най-успешните и нестандартни писатели на своето време.
В произведенията на Буковски истина и измислица произвеждат едно типично американско съчетание на мит и реалност. Самият Буковски отбелязва, че разликата между собствения му живот и творческата измислица е тази, че измислицата се търпи малко повече. В голяма част от случаите границата между двете се замъглява и понякога дори и той трудно се ориентира в митологията на собствения си живот, създадена от него. Хубав пример за това е женитбата му за Барбара Фрай, която го похвалила, че бил вторият най-голям поет след Блейк.
Напълно разбираеми са и нежеланието на много хора да го припознаят като поет, съчетани с прибързано напомняне за злоупотребата му с алкохола и грубото му отношение към жените. Но както казва самият Буковски, на този свят повече хора мразят, отколкото обичат.
Обикновено човек пише най-добре за това, което познава, и при Буковски – това е самият той. В повечето от произведенията си Буковски води действието в първо лице. Друга характерна черта на подхода на Буковски, подобно на този на Чандлър, е намирането на абсурда и комизма и в най-отчаяната ситуация. Но ако има нещо, което да отличава творчеството на Буковски и да го прави толкова привлекателно и интересно за хора от различни култури, това е неговата безкомпромисна честност и достъпност. Може би не случайно името на Хемингуей бива споменавано толкова често от Буковски. Опростяването и оголването на езика е доведено до едно съвършенство, напълно в духа на Хемингуей. Без да иска, човек остава с чувството, че още малко и едва ли не, и той – читателят – би могъл да напише това стихотворение, и той би могъл да бъде на мястото на главния герой. Но за тези, които истински биха желали да поемат по неговите стъпки, Буковски оставя следния съвет в едно от последните си стихотворения:
хвърляй зара
ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака,
иначе, изобщо не се захващай,
ако ще се опитваш, влизай вътре докрай,
това може да доведе до загубата на интимни приятелки, жени,
роднини, работа и накрая до загубата на ума;
ако ще се опитваш, влизай с двата крака докрай,
влизай вътре докрай,
може да означава да не ядеш по 3 или 4 дни,
може да означава да измръзнеш на някоя пейка навън,
може да означава затвор,
може да означава подигравки,
гавра,
липса на приятели;
подаръкът ти е самотата,
всичко останало е само тест за твоята издръжливост,
за това – точно колко го искаш да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
въпреки малкия шанс и неразбирането отвсякъде,
и усещането ще бъде по-добро от всичко друго,
което можеш да си представиш.
ако ще се опитваш, влизай вътре докрай,
няма никакво чувство като това.
ще бъдеш сам с боговете
и нощите ще горят с пламък.
направи го, давай, давай,
давай,
докрай,
докрай,
ще си яхнал живота и ще го яздиш до идеалния му комизъм,
това е единствената битка, която човек си заслужава да води.
Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. Липсата на каквато и да е претенция при Буковски, опростената на пръв поглед, неримувана поезия, наподобяваща проза, създават опасността за всички поети след него да твърдят, че имат стил и звучене като неговите.
The NewYorker
В стремежа бързо да лепнем някакво определение на Буковски, нещо като замаяна от алкохол щастлива случайност, много често пропускаме да отбележим неговата невероятна способност да сътвори прекрасно написан стих.
Време е всички онези, които се съмняват в значимостта на Буковски, да преосмислят своите позиции, като оставят настрана предразсъдъците си. Ако успеят да го направят, ще бъдат приятно изненадани.
